Репортажи, интервюта, размисли, видели бял свят на страниците на вестниците "Поглед", "Класа",
"Новинар", "Дром Дромендар", "Седем", списанията "О Рома" и "Обектив".
Тук е мястото да благодаря на Валери Найденов, който ми даде шанс.

сряда, 18 ноември 2009 г.

Есма Реджепова: Ромите заслужават Нобелова награда


В Македония няма дискриминация спрямо нас, казва "циганската кралица" 

Есма Реджепова изнесе преди дни концерт в НДК. "Циганската кралица", както я наричат, е родена е 8 август 1943 г. в Скопие и след две години ще отбележи 55 години на музикалната сцена. Есма е създател и изпълнител на етномузика и е призната за една от най-успешните певици на всички времена в своя жанр. Автор е на близо 600 творби, в това число 108 сингъла, 20 албума и 6 филма. Изнесла е повече от 8000 концерта в повече от 30 страни. Два пъти е номинирана за Нобелова награда за мир заради хуманитарната си дейност.

- Добре дошла, Есма. Преди три години пак беше в България, има ли промяна при нас?

- Има, естествено. През тези три години е кипяло оживено строителство. Тогава бях тук заради премиерата на филма „Джипси караван“ и изпях няколко песни. Може да се каже, че беше мини концерт. Тази вечер концертът ще бъде истински.
- Повече от 50 години си на сцената. Каква е магията, която даваш на хората, за да слушат толкова години?

- На моите концерти идват хора от всички поколения - от малки деца до 70-80-годишни. Иначе от 53 години пея. След две години, ако съм жива и здрава, ще чествам юбилей. Винаги съм искала да пея, може би защото нищо друго не мога да правя. Е, мога и да готвя добре. Научих се, защото имах много деца и трябваше да им готвя всякакви вкусотии. Но магията да бъда толкова години на сцената е, че не само обичам да пея, но съм и точна, и прецизна и влагам душата си в изпълнението.
- Осиновила си 47 деца, част от които сега живеят в Германия и други страни. Поддържаш ли връзка с тях?

- Всяка седмица се чуваме по телефона. А и често идват да се видим. С тези, които са в Македония, непрекъснато сме заедно. На рождения ми ден на 8 август се събраха, а освен тях имаше и над сто мои внуци. Напълни ми се къщата. Добре, че е голяма, та ги събра. Досега имам 118 внуци, а чакам още трима. И ще съм най-щастливата баба със 121 внуци.
- Освен със своето изкуство ти си известна с благотворителността си. Днес пак ще участваш в концерт, който е благотворителен. Какво ти дават тези концерти? За какво ги правиш?

- Знаете ли, когато бях първо отделение в училище, получих от Червения кръст шапка, ръкавици и едни хубави чорапи. И си казах: "Един ден и аз, ако имам нещо, ще го поделя с някого." Като поотраснах, сама отидох в Червения кръст и като доброволка обикалях да събирам помощи за бедни и страдащи хора. И това ми остана за цял живот. Ако имаш две, едното дай на някого. Не ти трябва второто. Нека бъде щастлив и друг! В последните четири години издържам още две деца – момче и момиче, които учат и живеят при мен. Момчето вече завършва, специалността му е скулптура. А момичето е тази, която ще ме замени. Казва се Елеонора, на 18 години е и вече е студент първа година оперно пеене. До тук я учих да пее моите песни, обучавах я как да пее, как да поема въздух, разкрих й тайните и всичко, което можах, й го предадох. Сега е най-добрата студентка във факултета, с най-хубавия и шлифован глас.
- Не те ли е изкушавала политиката?

- Че аз се занимавам с политика. Не зная дали знаете, но аз съм член на една македонска партия и съм общински съветник в Скопие. Освен това съм в Световната организация на ромите и съм министър на ромската култура в нея.
- Заговорихме за ромите, как живеят македонските роми?

- В моята страна, това е много важно, ромите са признати по конституция като националност, като нация. В нашия парламент имаме ром депутат, имаме министър ром в правителството, имаме доста заместник-министри, кметът на Община Шуто Оризари е ром. Това е единствената община, в която живеят само роми – цели 45 хиляди. Имаме директори, учители и още много учени роми. Правителството помага в образователния процес, като учебниците за децата до средно образование са безплатни. Затова имаме роми във всички обществени сфери – доктори, медицински сестри, адвокати, всякакви. И момичетата вече не се омъжват малки, а едва след като завършат средно образование.
- Ти можеше да живееш навсякъде по света. Защо остана в Скопие, тук, на Балканите?

- Аз живеех в целия свят. Адресът само ми беше в Скопие или Белград. Сега вече живея само в Скопие. Там съм родена, там имах най-хубавото детство. Мен ме върна детството. Аз 30 години живях в Белград и се върнах, още преди да се разпадне Югославия. Прибрах се, за да създам дом на хуманността, музей на музиката на Есма и Стево Теодосевски.
- Твоят концерт съвпадна с 20-годишнината от началото на демократичните промени в България.

- Всички знаят, че Есма е космополит, Есма я иска целият свят, Есма я иска цялото земно кълбо.
Аз съм жена, която иска да се отворят Балканите, да няма граници! Не търпя бариерите и не мисля като политиците, че всичко е мое и на никого другиго. Всички сме гости на този свят. Голи сме дошли и голи ще си отидем от него! И ромите са космополити. Те живеят по целия свят и са единственият народ, който с никой не е воювал, никой не е окупирал. Живеят навсякъде, но нямат своя държава. И според мен напълно заслужават Нобелова награда.
- Какво им липсва на ромите, за да живеят по-добре?

- Те не могат да се организират и да искат това, което имат всички хора по света. Когато им се даде шанс, те учат, те работят, те създават. На нас в Македония ни е даден шанс и живеем по-добре. И няма дискриминация спрямо нас, нито асимилация. Вкъщи си говорим чист ромски език. И най-важното - позволиха ни да си покажем културата. Затова мен ме знаят по целия свят.

вестник "Новинар", 18 ноември 2009

Ромите от “Европа” се оплакаха пред Европа


Над 100 души вече десетилетие живеят във фургони

Първият снежен ден над София съвпадна с посещението на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа Томас Хамарберг в ламариненото ромско гето на бул. “Европа”, по-известно като “Фургоните”. Преди да тръгнем, предложих да оставим колите на паркинг близо до мястото и да отидем пеш. Въпреки усилващия се сняг и лошото време комисарят прие. Пресякохме Околовръстния път и поехме по калния банкет. Когато наближихме, група роми на входа подозрително ни огледаха. “Търсите ли някой?” – попита един от тях. “Да, идваме при Руми” – отговорих. “Тука е! Ей сега ще я извикам” – предложи услугите си младо момче.
На другите задоволих любопитството, като споменах кой и откъде е гостът. Комисарят гледаше с интерес ту хората пред себе си, ту “жилищата”, в които живеят. В началото тук имало 25 фургона. По-късно, когато броят на живеещите нараснал, започнали да пристрояват бараки и сега се е получил лабиринт с тесни пътеки, по които не могат да се разминат дори двама човека.
- Влизайте, заповядайте - появи се усмихнатата Руми и след като се ръкува, поведе гостите по калната пътечка между фургоните.– Ето това е моята къща. Тука живея със семейството ми. Общо сме 9 човека. Влизайте, не се притеснявайте.
Влязохме вътре – нещо като стаичка с ъглов диван, част от секция, хладилник, малък разтегателен диван, масичка, телевизор и печка, тип “Циганска любов”. Това е цялата покъщнина. Две деца лежаха на разпънатия ъглов диван и гледаха телевизия.
Застанахме прави около печката и Руми започна да разказва как през 2001 година ги настанили тук, уж временно, пък девета година са принудени да живеят в тези ламарини. Как им обещавали, че ще ги настанят ту в бивше военно поделение, ту в някое село, а в последните години пък въобще ги забравили и никой не им обръща внимание. Как децата тук постоянно се разболяват от лошите условия, как им е омръзнало и не искат повече да живеят при тези условия.

Комисарят попита колко човека обитават тези жилища. Оказа се, че никой не знае точната бройка, но със сигурност са над 100 човека.
Отвън пред вратата се насъбраха мъже и жени, които от време на време също се включваха в разговора, като подсещаха домакинята за какво да говори.
“Кажи, че нямаме даже тоалетна” – провикна се един. И наистина няма, всеки ходи, където намери – по близките ливади, покрай реката, в зависимост от нуждата. “А вода имате ли?” – попита учуден човекът от Европа. Имат една външна обща чешма, която замръзва при минусови температури.

Децата ходят на училище в близкото село Хераково. Сутрин ги взимат с автобус и следобед ги връщат. Но тук няма къде да играят и постоянно са на шосето, което е главен път към границата със Сърбия.
“Питате ли ни как живееме тука – появява се и Стефка, майка на четири деца. – През летото въздух нема, а зимно време умираме от студ... Идват тука журналисти и снимат, па после пишат това, що не сме казали, и ни изкарват най-черните. Идват понекога тука и политици и ние им споделяме, както на вас сега. Те обещават да помогнат и после забравят... Били сме мръсни. Ако имаме условия, нема да сме такива. И ние че сме като хората, а не като ни видат – да се дърпат от нас... Абсолютно у голема мизерия живееме”.

След това Стефка попита госта кой е и с какво би могъл да им помогне. Господин Хамарберг се представи и каза, че ще има среща с министри от българското правителство, пред които ще постави въпроса за тях. “А ние как че разбереме какво е станало?” – попита Руми.
“Аз ще се обадя на него - посочи мен комисарят - и той ще дойде да ви каже”.
Излязохме навън, снегът продължаваше да вали. Гостът пожела да види чешмата и я снима за спомен. Влезе и в друг фургон, който ромите са превърнали в черква. В единия край на пода имаше дюшек – там спи местният пастор.
След кратката разходка из лабиринта той се ръкува с всеки един от изпращачите и благодари на Руми за гостоприемството.
Поехме към паркинга. В микробуса господин Хамарберг помоли за телефонния ми номер, за да ме информира след срещата си с министрите. Ромите от фургоните също я очакват.


Томас Хамарберг: По-лоши условия не съм виждал никъде

- Господин комисар каква е целта на вашето посещение в страната ни?
- Тъй като се занимавам с правата на човека, естествено това е целта на моето посещение. Две са основно темите, с които са свързани срещите ми тук. Едната тема са малцинствата, другата са децата. В резултат от срещите и разговорите ми ще бъдат изготвени два доклада, който ще бъдат оповестени публично.
- Какво включва програмата ви?
- Посетих семинар и кръгла маса, организиран от неправителствени организации. Темата беше за приобщаващото образование, като основната идея е в общообразователните училища, така наречените масови училища, да имат възможност да ходят всички деца, а не само така наречените нормални. След това посетих и един дом за деца с умствени увреждания. А преди малко бях и в ромския квартал, населен от хора, изгонени от къщите си през 2001 г. поради събаряне на предишния им квартал.
- С какви впечатления останахте от видяното там?
- В много европейски страни съм бил, много ромски квартали съм посещавал, но трябва да кажа, че тук условията са сред най-лошите, които съм виждал. Имам предвид, че хората живеят в метални фургони, в крайно ограничено пространство, пренаселени са. Няма условия за нормално отопление или проветрение, канализация няма, което означава, че санитарните условия са много лоши. Има само една чешма, която обслужва всички фургони. Всичко това показва, че условията тук са под стандарта, който е приемлив за битови условия.

- Поехте ангажимент пред ромите, че ще поставите въпроса пред нашите министри?
- Да. До края на посещението ми са предвидени срещи с ваши министри и аз със сигурност ще поставя този въпрос пред министрите, които в своя ресор имат отношение към темата. И ще чуя какъв е техният отговор.

Вестник "Новинар", 17 ноември 2009