Репортажи, интервюта, размисли, видели бял свят на страниците на вестниците "Поглед", "Класа",
"Новинар", "Дром Дромендар", "Седем", списанията "О Рома" и "Обектив".
Тук е мястото да благодаря на Валери Найденов, който ми даде шанс.

вторник, 30 март 2010 г.

ШУКАРИТЕТНО

Гот ми е на мен сега
Да живея хей така.
Правя си каквото знам
От какво да ме е срам.
/из песен на Джони/



Гот ми е да чета в медиите за поредната полицейска акция, за поредното убийство, за поредния обир, за скандала между Яне и Волен, правителството и президентството, за добре хранените тигри на кремиковските богаташи и отложеното дело на адаша ми Топлото. Гот ми е да чета, че законотворците ни са по-големи абдали от мен – една данъчна декларация не могат да попълнят, имат къса памет и забравят, от паркинсона ръцете им треперят и при гласуване уцелват други карти. Гот е, че се уча на закононарушения от тях.

Гот е всеки ден по радиото да чувам какво е казал ББ на СС, как му отговаря СС и как ББ му отговаря на отговора. Гот ми е, че почти всеки трети българин е вече звезда от някое телевизионно предаване. Гот ми е, че богатите укриват данъци, а властите дерат кожата на бедните. Гот ми е, че тези, бедните, допълнително ги смучат и разни лихвари. Гот ми е, че вдигат цените на ток, вода, бензин, здравноосигурителни вноски и ядем скъп шпексалам с ГМО.

Гот ми е всяка сутрин от телевизионния екран да ме будят разголени красавици и да ме приканват настоятелно да пусна есемес за бързи пари, аз да пускам, а те да ми отговарят, че не съм станал десети и да опитам пак. Гот ми е да пускам есемеси и по други поводи – БГ Великден, БГ Коледа, за болни дечица, за Хаити, за Биг брадър, за Мюзик айдъл, за Евровизия, за Стани богат... Гот ми е да помагам – нали трябва да живеят и тези дето правят предаванията и онези от мобилните оператори. Гот ми е и да завиждам на предварително знаещите се печеливши. Гот е, че вместо да търся порно канали, вече гледам музикални и ми действат еднакво.

Гот ми е да съчувствам и плача за героите от турските сериали. Гот ми е, обаче, да няма новини на турски. Гот ми е да си представям как въртя колела на късмета, как си разменям съпругата, как се правя на идиот и печеля луди пари от участия в различни реалити програми. Гот ми е, че поне имам богато въображение.

Гот ми е да гледам как прокуратурата се дъни в поредното дело срещу известни и неизвестни за мен обвиняеми. Гот ми е цели седмици да търся отговор, защо и как в интернет се е появил порноклипа на поредната успяла жена. Гот ми е вечер по пет-шест пъти в новините да ме запознават какво е открил или закрил Бате ми Бойко и на кого се е скарал. Гот е с шоуто на този, онзи и онази, защото оттам лъха на секс и интриги. Гот ми е да научавам за трудния път към славата на поредната бг красавица с нов силиконов бюст или за страшната болка при удължаване на някой човешки орган. Гот ми е късно вечер уморен да изпращам пак есемеси в нощна тв игра, белким ми излезе късмета.

Гот ми е да купувам книги-бестселъри за наши босове от последните 20 години. Четя ги и ми е гот. Гот ми е, че накрая убиват главния герой. Гот ми е, че децата ми не четат дори и учебници. Гот е, че утре ще напуснат страната. Гот ми е, че съм известен в света като наркопласьор, износител на жива плът, разбивач на всякакви банкови кодове и банкомати.

Гот ми е, че през всичките години на демократични промени, съм участвал активно в определена българска таргет група за издържливост на различните наши правителства. Гот е кой откъдето дойде, да изпробва колко мога да издържа и аз да показвам, че мога още.

Гот ми е, че си живуркам мирно и тихо, а лудите гърци всеки ден стачкуват и искат по-добър живот. Гот ми е, че тук произвеждаме само ракия, а купуваме гръцки и турски домати и краставици. Гот ми е, че мечтата на българина се сбъдна – имаме най-евтините магазини – Всичко за един лев и Втора употреба. Гот ми е, че идват следващи избори и аз ще бъда важен гласоподавател срещу 10-20 лева. Гот ми е, че в страната има цигани и те са виновни за всичко. Гот ми е, че не знам утре какво ще правя. Гот ми е, че живея на инат, от инат и заради ината. Гот ми е да гледам собствения си сеир. Гот ми е да се чудя, къде да отида в чужбина, за да заживея по-добре. Гот ми е да псувам всички, които ме докараха до това положение! Толкова ми е гот, та чак ми е шукаритетно!

вестник "Дром дромендар", март 2010 г.

неделя, 7 март 2010 г.

Моделът за ромските къщи в Пещера

В град Пещера има два ромски квартала – „Луковица” и „Пирин”. Населението, живеещо в тях, представлява около 1/3 от общото население на града. От 3 години в Пещера има социално напрежение. Става въпрос за незаконно построени къщи в близост до ромския квартал „Пирин” в местността „Орешака”. Застрояването започнало в началото на 90-те години на миналия  век върху частни земеделски имоти. Днес построените къщи, в които живеят хора, са около 85 и заемат площ от 90 декара. Преди няколко години собствениците на земята продали своите парцели на завода за микробиални препарати „Биовет”, който се намира в близост до ромския квартал. Целта на закупуването била да се изгради 500-метрова санитарна зона около завода. Заводът от своя страна подал жалби до Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) срещу 65 от незаконно изградилите къщи върху закупените от тях 50 декара земя.
„Има вече влезли в сила заповеди за събаряне и РДНСК трябва да започне процедура по възлагане на обществена поръчка за това. От тази гледна точка законът за устройство на територията трябва да бъде спазен. Но тъй като там са изградени много сгради, беше създаден инициативен комитет от нарушителите на закона, които са обжалвали и се опитват от три години да спрат събарянето и да се опитат да узаконят сградите” – споделя още в началото на разговора ни директорът на Дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" архитект Николай Колев от Областната управа - Пазарджик.
Старши експертът Наташа Асенова ми показва дебела папка по случая и организираните и проведените срещи в Пещера, Пазарджик и Министерския съвет в София през последните 3 години между всички заинтересовани страни. Последната се състояла на 9 февруари 2010 година в областната управа и освен представители на инициативния комитет, „Биовет” и община Пещера са участвали депутатът д-р Красимира Симеонова, националният координатор на Декадата Милен Миланов, представители от НССЕДВ към МС.
Резултатите от срещата - на този етап незаконните ромски къщи няма да бъдат събаряни и ще се търси вариант за компенсиране на собственика на терена – фирма „Биовет“, както и законодателна инициатива за промяна в Закона за устройство на територията.
Препоръката на архитект Колев към общината е да изготви нов общински устройствен план, като се определят нови петна за жилищно строителство. Едновременно с това да се работи превантивно за спиране на незаконното строителство. „А този проблем е на общинската администрация и общинския съвет. Техни са правата и задълженията за устройство на територията. Колко бързо и как ще го разрешат, зависи само от тях. Областта може само да съдейства”, каза в края на разговора арх. Колев.
В Пещера, заедно с общинските съветници Юксел Яшаров и Ружди Мехмедов, разговарях с ромите, живеещи в спорната местност „Орешака”. Повечето от къщите, построени там са масивни и в тях живеят предимно млади семейства. „От девет години живеем тук – казва 23-годишният Здравко – Има хора, които са тук от 15-20 години. Ето тази къща е една от първите на това място. А ей оная къща си е построена законно, има си нотариален акт и всички необходими документи. Тя също попада в санитарната зона. Ако нас ни съборят, за да има такава зона около завода, какво ще правят със законните къщи?” – пита младият мъж. В неговата къща живеят общо девет човека - родителите, съпругата и детето му и четиричленното семейство на сестра му. Други съседи построили къщите преди „Биовет” да закупи имота. Споменаха, че при покупко-продажбата на земята никой не е упоменал в документите, че върху тези терени има изградени къщи. Въпреки че всички са знаели това. Юксел уточнява, че освен малък процент законно построени къщи, има и такива, които са закупили земя, но са построили къщите си незаконно на нея. Което, според него, прави случая още по- сложен и заплетен.
„Работих няколко години в „Биовет” и виж сега на какво приличам. От всички роми, работили там, само аз съм все още жив. Отровиха ни живота тука” – споделя мъж, който се придвижва с бастун и помощта на млада жена. Защо построихте незаконно къща тук, питам 44-годишния Асен. „Като създадох семейство, трябваше да живея отделно от родителите ми. А нямаше къде да отида. Видях, че тук започнаха да строят и реших и аз. Тогавашният кмет каза, че няма да има проблеми и щял да ги узакони. И така ...”. Оказало се обаче, че е поредно предизборно обещание. Даже им казали, че ще направят заснемане, пререгулиране на квартала, канализация, асфалтиране. Преди самите избори им докарали чакъл и бетонни електрически стълбове. Като доказателство Асен ми показва единия от стълбовете, който все още „лежи” на поляната. От 1990 г. до 2009 г. не е отделен нито един квадратен сантиметър за жилищни нужди на ромите, при наличие на растеж на населението в кварталите, оплакаха се хората.
По време на разговора възрастен мъж отправи упреци към общинските съветници, че не правят необходимото за решаването на проблема им. Негов съсед му опонира. Така страстите се разгорещиха и за малко не се стигна до сблъсък между тях. Попитах за причината за разногласията. Едни са се доверили на двамата съветници, които са роми, а другите – на независимия кандидат-кмет от последните местни избори Спартак Кънчев, който е в конфликт с управата на града и съветниците. Затова и хората тук са разделени на два лагера.
Кметът Стилиян Варсанов отдели време и сподели гледната точка на общината. „В нашия град – с християни и мюсюлмани, се живее много мирно и спокойно. Имаме желание и възможност да помогнем на хората от „Орешака”. От проведените разговори в областната администрация стигнахме до споразумение с „Биовет” общината да ги компенсира с друга земя. Областната администрация се ангажира да ни съдейства да закупим земя от около 79 дка, която е държавна собственост (бившето военно поделение), и да овъзмездим "Биовет". Търсим законен вариант за това, както и законодателна инициатива за промяна в Закона за устройство на територията”. Градоначалникът сподели още, че в бъдеще няма да допусне незаконно строителство. За това ще се следи и ще се реагира навреме, за да не се стига до такива мащабни проблеми.
Пътят от общината до „Биовет” е съвсем кратък – не повече от 4 минути. Пресича се центърът на града, минава се по едно мостче и вече сте в района на завода. Влизането, обаче, е трудно. Необходима е специална чипкарта-пропуск, чрез която да се влезе вътре. Упълномощеният от собственика служител Живко Янев - началник отдел „Строителство и инвестиции”, ме посреща на портала и любезно ме кани в административната сграда. Запознах г-н Янев с целта на посещението ми и че търся гледната точка на всички заинтересовани страни по случая „Орешака”.
„Усилията на управата на „Биовет” са насочени в една посока – да се разреши проблемът на хората, построили макар и незаконно къщи върху наша земя. Ние сме съгласни с предложението на общината - каза Живко Янев – Освен това имаме споразумение още от 23 февруари 2008 г. и в него ясно сме посочили, че се задължаваме след сделката да финансираме проект за подробен устройствен план, който да обхване уличните регулации на застроените сгради. Земята до момента се води земеделска. Необходимо е да й се промени статутът, тя да стане за жилищни нужди и да се включи в регулационния план на града. Колкото по-бързо се разреши проблемът, толкова по-добре ще е за всички”.
Дотук всичко е ясно. Въпреки заведени, спечелени и обжалвани дела, има воля от всички страни за разрешаване на проблема – областта търси законосъобразни начини да предостави или продаде земята на бившата казарма на общината. Общината търси правилния юридически начин за заменка или овъзмездяване на „Биовет”. Едновременно с това е необходима и промяна в Закона за устройство на територията, което е работа на парламента, промяна на статута на земята в „Орешака”, нов устройствен план на града и т.н. до намиране на окончателно и трайно решаване на случая „Орешака”.
Известно е, че през последните 20 години в повечето градове с компактно ромско население са изградени незаконно цели квартали. На този етап всички власти си затварят очите, а проблемът се разраства с всяка измината година. Властите или не са запознати, не знаят, отлагат във времето, или просто не им се занимава с това. Принудителните събаряния на къщи миналата година в някои градове не само не разрешиха проблемите, а създадоха нови – социални, здравни, образователни. Не е ли време да се предприемат мерки за кардинално решаване на проблема незаконно строителство в и около ромските махали? Ще проработи ли моделът в Пещера, или е просто трупане на политически дивиденти, ще разберем скоро. И ако проработи, защо да не се ползва и в други градове в страната.


списание "Обектив" на БХК, март 2010