Репортажи, интервюта, размисли, видели бял свят на страниците на вестниците "Поглед", "Класа",
"Новинар", "Дром Дромендар", "Седем", списанията "О Рома" и "Обектив".
Тук е мястото да благодаря на Валери Найденов, който ми даде шанс.

понеделник, 14 февруари 2011 г.

Двама роми – кандидати за кмет на Перущица


Нещо "изборно" от 2007 г., което съм забравил. Мисля, че мястото му е тук, че избори пак идат!



Няма купуване на гласове, твърдят местните хора


28.10.2007, вестник "Класа"

Перущица се намира в полите на Родопите и е на около 20 километра от Пловдив. Основният поминък на хората тук е селското стопанство. Градът, наред с Батак, Копривщица и Панагюрище, е известен с борческия си дух, с активното участие в Априлското въстание през 1876 година и жестокото му потушаване. Преди години градчето влизаше в рамките на община Родопи, но успя да се пребори и сега е общински център. Тук, за разлика от близките села и градове, не живеят турци. Но си имат ромска махала. Тя се намира в западния край на града и са я нарекли квартал “Запад”. На предишните местни избори „западняците“ вкарали в общинския съвет трима свои представители – двама от “Евророма” и един от...ДПС. БСП води само с 1 глас партията на Доган На изборите за евродепутати партията на Ахмед Доган става втора политическа сила, само с един глас след БСП. Сега, освен листа за съветници, движението има и кандидат за кмет – Йордан Марчев. Срещу него в битката за Перущица е съкварталецът и представител на “Евророма” Борис Йорданов. “Има голяма вероятност на балотож за кмет да отиде кандидатът Борис Йорданов”, разсъждаваше снощи преди края на изборния ден председателят на общинската избирателна комисия Стойка Гогова. Според нея проблеми в шестте избирателни секции на града не е имало. Е, в 6 без 10 сутринта загаснал токът, но точно в шест електричеството било въстановено и изборният ден започнал нормално. В борбата за кметско кресло в Перущица са се впуснали общо 10 кандидати, а листите за съветници са 15. Единствената загриженост бе за секция номер 6, намираща се в Туристическия дом в центъра на града, където гласоподавателите са от махалата. Там пред секцията в двора докато чакаха да влязат ромите говориха помежду си на цигански. Това бе и причината, поради която комисията се притесняваше от агитация. От секцията обаче споделиха пред „Класа“ , че когато влизат в предверието на тъмната стаичка, ромите говорят на български. Единствено там вчера имаше опашка от желаещи да дадат своя вот в полза на един от кандидатите за слава. 1300 роми срещу 2500 българи Листите с роми кандидат-съветници имат “Евророма”, Рома, Дром, ДПС и Българска християнска коалиция. Според хората от махалата тук никой не е предлагал и не предлага пари срещу вот. Политически разум или страх от закона? “Не, кварталът ни е съвременен, никой не дава пари и никои не взима. Но не е неизбежна манипулацията. Там и сега има още агитатори, които агитирват” – отговаря Данчо вчера по обяд, тръгнал към секцията. От него научавам, че зевзеци разлепили в центъра на града предизборни плакати със снимки на местни любители на чашката – Кольо Кравата, Чушката, Фантазията и други. След подаден сигнал до Общинската избирателна комисия плакатите били издирени, свалени и унищожени. Гласоподавателите от махалата тук са около 1300, българските - около 2500. Пред дома, който е и предизборен щаб на кандидат-кмета Борис Йорданов, негови подръжници обсъждаха още по обед, че ако не се разпилеят ромските гласове между отделните листи, има възможност да бият на тези избори. Борис е със средно образование и се занимава с търговия – внася дрехи от Турция, има сергии. Според него въпреки опитите да се разедини ромският вот, чрез многото листи, хората ще го подкрепят. Дори и българите. Той негодува от присъствието на листата на ДПС в града. “Ние нямаме тука мюсюлмани, всички сме си християни, тука и Априлското въстание и мисля, че ДПС няма място сред нас. И градът не одобрява това. На изборите за евродепутати ДПС стана втора сила в общината, заради партньорството с “Евророма” и ромското момиче в листата им. Но това няма да се повтори” – убеден е Борис. Той и зам.-областният председател на “Евророма” Рангел Райков, който също е от махалата, участват в изборната надпревара с лични средства. Хората са безработни Като основни проблеми на хората тук те посочват инфраструктурата и безработицата. Основно ромите са земеделци, работили цял живот в бившото ТКЗС, но сега нямат земя. Ако спечели изборите, Йорданов смята да оземли ромите с пустеещите общински земи. Откривам кандидат-кмета от ДПС Йордан Марчев в къщи, с работен гащиризон. “Както забелязвате, токът в махалата идва на интервали – 20 минути има, един час няма. Тук ромите си плащат електричеството, но има един трафопост построен навремето, когато махалата била малка, който вече не издържа. Постоянно се пренатоварва и спира. Та с тая жица ще взимам ток от съседи, които са на друг трафопост” – посреща ме Йордан. Той също е със средно образование, работи в месопреработвателна фирма, бил е 7 години в чужбина и има идея как да помогне на събратята си. Но първата му работа би била да оправи трафопоста. Той имал информация, че до момента неговата партия води в резултатите. Откъде има информация ли? Е, разбира се, това е тайна. Малко преди да бъде обявен краят на изборния ден хората се чудят има ли Перущица кмет още от първия тур или ще гласуват и на 3-и ноември. В едно обаче са сигурни местните – напук на всеобщото мнение, тук покупко-продажба на ромски гласове няма. 

Наддават за ромски гласове в Кюстендил

Пазарлъкът можел да започне от 50 лв. и да стигне 100 на човек

„Елате, елате! Кой колко ни даде, че земеме!“ – смее се жител от ромската махала „Изток“ на Кюстендил, когато забеляза екипа на в. „Класа”. Дни преди първите местни избори след влизането ни в ЕС в този квартал на града предизборната надпревара е в пълен ход. В центъра на махалата местна жителка раздава брошури с лика на кандидата за кмет на ГЕРБ. - Ти луда ли си ма? Тоя не го познавам, нема да му гласувам – отсича младеж, който разглежда диплянката. Махалата, както и градът са облепени с вече изпокъсани предизборни плакати на различните кандидати за кмет и общински съветници. Непокътнати са само плакатите по магазините и кафенетата, залепени от вътрешната страна на витрините и под надзора на съдържателите. По тях човек лесно може да се ориентира кой собственик чия кандидатура подкрепя. Три партии - „Евророма“, „Рома“ и „Солидарност“, са заложили изяло на ромски кандидати за съветници. Върху цялата фасада на най-окиченото кафене в района с големи букви пише: „Предизборен клуб на независимия кандидат за кмет инж. Кирил Алексов“. Пред клуба стара жена продава на сергия. Край нея на припек са насядали 5-6 човека. Сред тях е Славчо Ризов – бивш кметски наместник на квартала и шести в листата на Алексов за общински съветници. „Аз не знам, защо българите допускат ние да решаваме изборите - казва Славчо, след уводните хвалебствени думи за своя кандидат-кмет. „Ако ние сме три хиляди гласоподаватели, то в града са 30 хиляди. Аз съм ром, но призовавам българите да излезнат и да гласуват. За да не ни обвиняват нас след това, че избираме управниците. Купуването на избори в махалата вече е традиция. Идват тука от Кюстендил и купуват, а па ние… Ние зимаме. Не сме толкова улави, за да не зимаме. Естествено е, като сме 4 човека в семейството по 20 лева това прави 80 лева. За един ден, това са много пари. А тия дето имат, нека дават – ние зимаме и знаем как да си гласуваме.“ Според Ризов само слабите кандидати за кмет давали пари, а той и неговият кандидат, никога не са търгували с гласове. Между него и Кирил Алексов има подписан предварителен обществен договор, какво ще се прави в квартала по време на мандата му, ако Алексов стане кмет. Плащат стари сметки по кръчмите Славчо имал сведение, че и по селата се купуват гласове. Дори плащали стари сметки от вересии по селските кръчми. В ромската махала се говори, че дори започва наддаване за гласовете на местното население. Спрягат се суми между 50 и 100 лева за глас. На въпроса кой раздава пари, от коя политическа сила, Славчо се дърпа: „Е, сега. Вие па сичко искате да знаете“. В съседното кафене стоят плакатите на Цветелин Кънчев и двамата му местни кандидати за съветници. Отвътре се показват музикантите от оркестър „Джипси“ и роднини на един от кандидатите. Те се кълнат, че единствено „Евророма“ мисли за доброто на ромите. „Кой купува гласове ли? Всички партии. То се знае в цела България. Рибата мирише от главата. От президента надолу. Мислим, че ясно се изразихме – НДСВ, БСП, всички. Всеки се бори за кокала, а ромската общност остава пак гладна, пак без ток, без вода и това е“, обяснява Любчо Ицков, китарист от оркестъра. В старата част на квартала, която е и най-бедната, циганскато гето, е построена обществена баня. Но вътре никой не се къпе, защото все още не е прекарана обещаната топла минерална вода. Сградата се издига сред кални улици, схлупени, набързо построени къщурки, а боклуците и мърсотията са навсякъде. „Само снимате и нищо не правите. Защо не ни асфалтирате улиците. Немаме ни вода, ни канализация, ни улични ламби. От тоалетните сичко тече по улицата, децата ни се са болни. Само искате да ви гласуваме“, с тези упреци посрещат екипа на „Класа“ майки с деца на ръце, взели журналистите за кандидат-управници. Когато разбират, че са сбъркали, жените стават по-дружелюбни. На това забравено от бога място не се усеща атмосферата на предизборната надпревара. Хората имат други кахъри – опитват се да оцелеят. Вече не вярват на никого и се заричат, че този път ще вземат парите, но няма да гласуват „вярно“. Кой им предлага пари, кое е вярното гласуване? Не казват. Страх ги е, не от политическите сили, а от местните раздавачи. „Хвърлят брашно, брат ми, мъгла правят“ Все пак екипът ни попада на ром, който е склонен да разкрие подробности от кухнята на търговията с гласове, но с уговорка: „Да не споменаваме имена и да не им пишеш името, че требе после да се изселвам“ – шепне той. От разказа му става ясно, че това, което показват кандидатите – програми, платформи, митинги, обещания за промяна, срещи с обикновените хора, загриженост и т.н. е „парлама, брат ми, хвърлят брашно, мъгла прават“. Истинската предизборна работа в циганските квартали е подготовката за купуване на гласове. А тя започва седмици преди това. Офертите с цени за един глас се спускат от кандидатите или от хора от техните екипи и стигат в квартала чрез посредници. В деня на изборите цената може да варира само нагоре. За предпочитане било да се работи с роми, които имат по-голям род или някакво влияние над своите събратя. Какво съдържа подготовката: „Отгоре“ установяват контакти с влиятелните посредници. Уговаря се цената за един глас и колко ще получи посредникът за услугата. Той се среща с потенциални гласоподаватели – близки, роднини, приятели, съседи, на които обяснява за кого работи и колко ще се плаща за един глас. Прави списъци на съгласилите се, като периодично се среща с тях и им напомня за уговорката. Няколко дни преди деня на вота събира личните им карти. В изборния ден гласоподавателите се събират на определено място и с посредника или негов помощник поемат към секцията. Там се връща личната карта на гласоподавателя. Той влиза, гласува, излиза и взима обещаната сума. „Иначе и яз одим на различни митинги. Ама не да слушам какво говорат. Одим заради музиката“, заключава анонимният събеседник. Застанал пред малка работилница за плетене на оградни мрежи бай Кольо също негодува: „Не може ли с тия пари, каде ги раздават на изборите, да ни оправат улиците. Потъваме в тая кал и тая мизерия. На кой помагат с това? Тука са 90 процента безработни хора, защо не открият работни места?“ Улицата, която е на границата между гетото и новия квартал, е пазарната зона. Тук са хранителните магазини, а пред тях на тротоара, на сергийки и обикновени маси може да купиш месо от току-що заклана овца, цигари в насипно състояние, семки, дрънкулки, „маркова“ козметика или пуловер, шарена рокля или обувки, намерени в контейнер. Тук и с Васко Коматаро продължаваме предизборите дебати. „Аз съм първият седесар в махалата, ти знаеш. И никога мен човек не може да ме подкупи. Аз може да си земем двайсете лева, но знам за кого да гласувам. Яд ме е само, че се възползват от бедността на хората, подлъгват ги и после ги изкарват виновни“, казва Коматаро. Страх от цигани във властта Според Сашо Йорданов пък целта на политиците е стратегическа. Първо те се страхуват от влизане на цигани в общинските съвети. На предишните подценили листите, съставени от роми и сгрешили. Доста съветници в страната вкарали и „Евророма“, и „Рома“ и разните ромски коалиции. Вече нямало да се повтори грешката цигани да участват във властта. Затова сега всички купуват и разединяват гласовете по кварталите. „Има и закон за нарушителите в изборния ден, но най-малко политиците имат файда той да се спазва? Най-много да изгори някой циганин, за да се покаже, че законът действа и е суров“, казва избирателят. Жителите на гетото се молят дано поредният демократично избран кмет да асфалтира поне една от калните улици. И да пуснат вода в банята. И в Дупница не отказват рушвет За разлика от Кюстендил, в Дупница все още не знаят как ще върви цената на вота. Калитко, от махала „Подина“, искрено се зарадва, когато разбра какви са очакванията в кюстендилската махала. „О супер! Тука на предишните даваха по 30 лева. С жената земахме общо 60 лева. За 50 напазарувах, а с останалите десет се почерпихме за здравето на кандидато. Ама кой беше, не помним. Сега, ако дадат по 50 лева, направо удрям джакпото - отивам у магазино, купувам си за всичките 100 лева пилешки бутчета и ги слагам у фризеро. Цела зима че лапаме и че благославям тоя, каде ги дава. Славчо, негов братовчед, пък не се интересува от избори. Той работи в строителството, както повечето дупнишки роми, и едва ли тези пари ще го „сгреят“. Но жена му не мисли така: „Ако дават, защо пък да не земем“.