Ти идваш с болката,
със самотата,
с мъката голяма
в гърдите ми
стаена.
А сега стоиш измамно
примирена,
жалка…
И нямаш цвят
и мирис нямаш,
и си толкоз малка
в този свят,
а сякаш
в тебе е събрана
цяла вселена.
И чиста си
като водата,
като въздуха
прозрачна,
мощна -
като светлината,
волна -
като на птиците крилата…
Повикам ли те,
мигом идваш горда,
дори неканена пристъпваш…
И сега стоиш
измамно примирена,
изчакваш търпеливо
в тишината,
да ме изслушаш,
да излея си душата.
Глава да вдигна,
леко да премигна,
а ти спокойна,
да се отрониш -
мокра, наедряла, знойна…
Ти,
Сълзата.
май 2014
