8 април 2013
Днес не искам никой да ми поздравява, нито пък
аз да поздравявам. Днес много изследователи, обучители, социолози,
държавници, политици, ромски лидери и каквито ви дойде на ум загрижени
интегратори, ще покажат колко много милеят и работят за
благото на циганите. Всеки ромски лидер по места пък, "намерил" пари,
вече е организирал свое събитие. Определени цигани днес ще ги канят тук и
там - по министерства, посолства, институти, зали, ресторанти, ще им
говорят красиви думички, ще ги веселят, ще има концерти и спортни игри,
хапка-пийка, награди. Те пък ще се изкъпят, ще си облекат най-новите
костюми, ще играят кючек и ще се чувстват важни. Ще има дебати, кръгли
маси, пресконференции, среща с великите сили, семинари и ухажване /идат
избори/. Ще се четат последните доклади, ще се съобщят данни от
последните изследвания, ще се прояви загриженост. Ще бъдат показвани
младите, изучили се роми по телевизии, като модели за развитие на
етноса. Те пък ще гледат да се докоснат и снимат с някои от
управляващите и ще им видим щастливите физиономии тук. И денят ще е
отминал, без обикновените цигани да разберат какъв е този техен ден и
защо се случва всичко това. И през останалите 364 дни от годината, тези
обикновени цигани в махалите ще продължават да нямат работа, да
гладуват, да ги убиват за кражба на желязо, хартия и други вторични
суровини, да бъдат оправдание на политиците за обедняването на
българския народ, да живеят в беззаконие и страх, да умират като Петър
от Брезник - в мизерия и болки, препращани от болница в болница, без да
бъдат лекувани.
Затова няма да кажа на никой "Бахтало амаро дивес",
а ще преклоня смирено глава пред избитите през вековете, заради това че
са по-различни от останалите, пред изтребените в концлагерите, пред
гладуващите и умиращи в махалите обикновени хора.
Днес ще бъде и погребението на Петър, когото не успяхме да спасим! Мир на праха му!
Няма коментари:
Публикуване на коментар