Валери Леков
Кадър от документалния филм ,,Ром Кихот”
Снимка: romaquixote.com
Актьор по душа,
писател, журналист и човеколюбец по призвание. Може да бъде открит на
сцената, където се чувства себе си, в широкото интернет пространство
чрез следите на творбите си и с тембъра си в Българско национално
радио.
Валери
Леков е сред онези пътуващи и търсещи хора, за които търсенето е въпрос
на избор. Смел и дързък в провокациите си. Познават го в ромската
махала в Кюстендил, а и не само там, със скечове, които сам измисля и
реализира. Обича римите. Ромео и Жулиета в ромски вариант, Ром Кихот,
чистачките и още хрумки са резултат от вдъхновението, което го преследва
непрестанно. Не се крие под стряхата, когато навън вали. И в слънце, и в
студ е готов да запали колата си, която сред поредния ремонт пак ще го
отведе към приказното. Чувството му за хумор го пази от парещите лъчи и
продължава да се бори с вятърните мелници. Творбите му са пропити с
чиста истина, а изнесени на сцената като скечове са разсмивали
препълнени салони с публика.
Валери е чат от трупата ,,Атипън”, собственик на няколко кошера с пчели, а от скоро
стопанин и на кучето Арти. Живее в панелен блок, изпълнен с въздух на
вълнение. Кой е Ром Кихот зад кадър и кой е Валери Леков във филма ,,Ром Кихот”, за който вече Ви разказахме в предна публикация.
 |
| Валери в радиото Снимка: bnr.bg |
Кой е Ром Кихот извън лентата на филма?
- Не знам кой е. И
аз все го търся. Е, понякога го усещам около себе си – минава със своя
Росинанд тихо, сякаш да не събуди чувствата у хората. Страх го е, защото
знае, че хората не обичат да им се събуждат чувствата. Знам за него, че
му е трудно да говори за себе си. Трудно е, защото не се познава
достатъчно. Той е наясно, че другите, санчопанчовците, с които обикаля
тук-таме, го познават много добре и разказват на този и онзи за него и
неговите подвизи. Не че подвизите са големи – те все още са малки,
обикновени като него. Та те, санчопанчовците, казват, че той се опитва
да прави нещо – ту смешни стихове плете, ту нещо театър, ту радио, ту
скечове, ту ..., абе, с една дума нищо! С това нищо увлича и други
кихотовци, които не започват с ром!
И с кои вятърни мелници се бори той?
- Е, няма ги вече старите мелници. По пътя си среща само безделници!
За къде пътува Ром Кихот?
- Споделял е пред хора, че няма да пътува към Сатурн. България била негова родина и той ще си остане тук.
За какво мечтае?
- Със сигурност
мечтае да вижда едни по-усмихнати и доволни от битието си хора, носители
на положителна енергия. Иначе, другата енергия ще ни довърши!
Колко цвята има дъгата, господин Кихот?
- Чувал съм да
казва, че дъгата е красива, защото в нея преливат различни цветове. Той
не познава хора, които да не се радват и любуват на дъгата. Цветовете са
толкова, колкото са етносите в страната ни - много. Защо тогава не сме
дъга?
Под какъв ъгъл
гледа актьорът на вече готовия филм? Вие сте участвали в процеса на
снимане - как се чувствате днес, когато продуктът е завършен?
- Беше ми интересно, опитвах се да крада от занаята на онези двечки същества Нина и Петя (б. р. режисьорите на филма ,,Ром Кихот”).
И ако трябва да бъда откровен, чувствам се три пъти щастлив. Единият
път, защото филмът се получи и е различен от досегашните на мургава
тематика. Вторият – че това бе добър дебютен филм на Петя и Нина. И
последно – не всеки ден се правят филми за простосмъртни като мен.
Какво Ви казаха Вашите близки и познати след премиерата?
- Едни ме целунаха, други ми стиснаха ръка. По-близките казаха просто „Филмът се получи и е хубав”.
А сега накъде?
- Е, не съм се взел на сериозно. Животът продължава, както преди филма, така и след него – работа, проблеми, оцеляване...
Как се работи с Петя и Нина?
- Приятелски. И с
взаимно уважение! Благодаря на съдбата, че ме срещна с тях. На
премиерата развълнувано казах нещо от рода на - ако има повече млади
хора като тях, страната ни би изглеждала по-различна. Сега бих добавил –
радостно е, че ги има тях. Значи, има надежда за едно по-добро утре.
Обичам ги! И последно искам да се извиня на Шекспир за вмангасаряването
на неговите Ромео и Жулиета и на Сервантес, естествено за ром, пардон,
Дон Кихот!
Интервюто взе Яница Маринова
http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2013/10/blog-post_28.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар