Аз оцелях, защото летях и не съм кацал на земята от 1989 година
Той е единственият шоумен сред таксиджиите и единствен таксиджия сред шоумените. Той е винаги в настроение, независимо дали е ден или нощ. Усмихнат, не се оплаква и целта му е да те разсмее. На цели 70 години е, а изглежда много по-млад. По цял ден върти волана из сокаците на столицата и помага с каквото може на двете си дъщери. Казва се Георги Николов-Пикасо от софийското село Опицвет. Истинската фамилия му била Трохнин, носил я с гордост дълги години, но поради бюрократични причини му я сменили преди двадесет години. Сега семейството на брат му е с една фамилия, а той с друга. Като шофьор на такси работи от 15 години и неговият автомобил се различава от всички останали както по външен, така и по вътрешен вид. Всякакви надписи, мъдрости, сентенции, закачки, поговорки и каквото ви дойде наум се набиват на очи веднага щом го зърнете. „Смехотерапевт – безплатно”, „Глътка смях и денят ви ще бъде изпълнен с енергия”, „Внимание! Джобя клиента, който заспива. Който има, ги вземам, който нема, ги оставям” и още хиляди щури надписи, напечатани в стихотворна форма и в проза и залепени по таблото на автомобила, по тавана, на предния и задния капак, по вратите, калниците и стъклата, те карат да забравиш заобикалящия те свят, да загърбиш за малко проблемите си, да се разсмееш и заредиш с положителна енергия. А когато заговори и самият шофьор, който твърди, че е автор на произведенията, вече забравяш накъде си тръгнал и накрая не ти се слиза от шоутаксито. „Разговаряме” с бай Георги в собствения му автомобил, който все още изплаща. По-скоро той си изнася монолога, а аз едва смогвам да се вметна с въпрос. Започва да отговаря сериозно и в един момент включва части от репертоара си. Някои са заучени, други му хрумват в момента. Спираме на един паркинг и неговото представяне започна така: "Какво ще се представям. Направо ще се разконспирирам. На 70 години съм, чувствам се на 17. И сам виждате, че не съм много добре. Но това ми помага в голямата лудница, в която живеем. В която всеки си има някакъв номер и се спасява, а аз си имам цяла програма. Защото лудницата е пълна. А пълна е, защото който веднъж дойде, пак се връща и властта си е една и съща".
- Влече ви поезията?- Разбира се. Занимавам се с поезия, философия, хумор и сатира.
- А защо ви наричат Пикасо?
- Защото съм и художник. Преди да стана таксиметраджия, всяка година ходех по морето и рисувах портрети на летуващите. Когато станах шоутаксиджия, колегите ме разпознаха и ми лепнаха прякора Пикасо.
- Как реагират хората, когато се качат в таксито? Как разбирате дали е необходимо да развеселите даден клиент?
- Не ми липсва психическа прозорливост. И съобразно интелекта на човека, който ще седне до мен и коефициента на неговата интелигентност, аз заемам оная духовна дистанция до него, до която трябва да бъда.
Като се качи клиентът, независимо в какво настроение е, го оставям да се ориентира. Аз си помислих – вика, – като има толкова мъдрости и надписи, има някаква надценка. Викам не. Някой път се майтапя и викам – Всичко си е включено в бакшиша, пардон, в тарифата. Това, което най-много им прави впечатление, са ония неща, от които хората имат нужда – хуморът. Ето тук съм го написал – кога налегне ме тревога, без поезия не мога. Творя, каквото мога, това е мойта дрога. Която вземам всеки ден от живота, на който аз съм фен. Кога за теб, кога за мен, пиша всеки ден. Жабката ми е пълна с визитки и на професори, и на какви ли не хора. Аз съм човекът птица, зодия лебед и съм под закрила на закона, щото съм на изчезване. Моите братя и сестри демокрацията ги оскуба, сготви и изяде. Някои ни и предаде. Аз оцелях, защото летях. Ама аз изобщо не съм кацал на земята от 1989 година. А ето този надпис на километража ми го роди главата един ден, когато две дами се качиха, захапали цигари. Влизат, продължават да пушат и казват: „Господине, карайте, че много бързаме”. Обаче не казват накъде. И аз не тръгвам. Едната казва – Господине, няма ли да тръгнете? Тогава им казах – Уважаеми госпожи, преди да тръгнем, искам да ви кажа две неща. Ако не знаете накъде сте тръгнали, всички пътища водят дотам. И другото, уважаеми госпожи, е, че на мене ми се прави секс повече, отколкото на вас ви се пуши. Но тъй като не правя секс по вашите легла, моля и вие не пушете в моята кола. И те умряха да се смеят.
- Какво може да се импровизира на тема ТКЗС?
- А, ТКЗС-то ли? Вижте сега - когато българинът се труди, търси го на полето, това му е навик от ТКЗС-то. Когато българинът краде, търси го не знам къде. Но знам, че от сой му е битието и това му е навик от ТКЗС-то. Когато на българинът му е весело, търси го у дома, на софрата с децата, с пълна кана в ръката. С вино червено, после с бело, пие с мезе дебело от прасето, от телето, пие смело, даже и с котлето. Това му е навик и от ТКЗС-то. Когато на българина му е мъчно, че животът го мачка, че освен кафенета, друго производство не бачка, търси го в кафето. Това му е навик след ТКЗС-то. Когато българинът се бори, търси го в гората, с пушка в ръката и с пръст на спусък-петлето. Това му е навик преди ТКЗС-то. А днеска борбата не става, гората я няма. Царят е изсече и в Европа сме вече модерна държава. С пушка не става. Модерно е сега да се борим на шега. Да се борим с оловото на словото, да се плюем и заливаме с помия и после да си пием заедно домашната, акцизната ракия.
- За пари ли го правите това шоу?
- Не съм чул таксиметров шофьор да е станал богат. Въпреки бакшишите. Не го правя заради пари. Аз съм единствен шофьор шоумен, единствен в България и втори в света. Затова съм написал тука: „На вниманието на клиентите – „Поради ниските тарифи на таксиметровите услуги, високите цени на горивата и богатото духовно състояние на водача бакшишът не е задължителен, но е препоръчителен”.
Старая се да създавам, да заразявам хората с добро настроение. Защото от години наред всички сме затрупани малко или много с проблеми. А небето е дарило човека с три неща срещу многобройните му теглила – надеждата, съня и смеха. Ваксина против смеха няма. Смехът създава проблем на нашия проблем, затова трябва да разширим ъгъла на усмивката. Защото усмивката намалява стреса и стимулира сърцето. Да погледнем небето, да видим слънцето и когато изстинем един от друг, да събудим топлината един към друг.
Много пъти съм попадал на колеги намръщени, станали жертва на своите проблеми, откъдето идва и настроението. Защото на нас, таксиметровите шофьори, все ни малее. И как нема да ни малее, като не ни стига? Е, как ще ми стига, като както вчера, така и днес изкарах колкото за една вечеря и нямам никакъв прогрес. И така увисвам нос над скоростния лост. И в тая моя честа поза, вече замислям се да пиша и проза.
- Колко е най-големият ви бакшиш?
- 43 лева и стотинки. Возих едно семейство с две деца. Когато се качиха в таксито, нещо спореха и жената каза – хайде да не занимаваме човека сега. Господине, пуснете радиото. Много съжалявам – казах – радиото ми е повредено, но аз ще го замествам. И не си затворих устата до края. Когато стигнахме, мъжът ми подаде 50-левова банкнота. Сметката му правеше 7,20. Нямате ли по-дребна банкнота, викам, да мога да ви върна. Не, аз не ви ги давам, за да ми връщате – каза той. – Ние все едно бяхме на театър. Задръжте ги и ви благодарим.
- Рецептата според вас за оцеляване в криза?
- Каква е рецептата ли? Да бъдем по-добронамерени един към друг. По-усмихнати. Да не забравяме изначалната си енергия, защото ние сме произлезли от нея, а след това сме дошли в света на нещата, на телата, на умовете и на егото. Има много отчаяни хора, но има и позитивно мислещи хора. Най-после трябва да повярваме на тия, които сега ни управляват. Ще оцелеем, ще излезем от кризата скоро, но с общи усилия.
- Не ви ли омръзва толкова години всеки ден да разсмивате хора, да им създавате настроение?
- Вижте, когато зареждам хората около мен с позитивна енергия, техните реакции, а те са винаги положителни, рефлектират и върху мен. Зареждайки хората, зареждам и себе си.
- Тук пише - „Единственият начин да живееш по-дълго е да остарееш бавно”. Вие успявате ли да остарявате бавно?
- Да, старая се. Много помага настроението. Ако си мислиш лоши неща, лошо ще ти е настроението. Усмихнеш ли се на човека срещу теб, и той ще ти се усмихне.
Доста време отделих, трябва да тръгвам. Дългът ме зове – усмихнато завършва бай Георги и подава ръка. – И не забравяй – светът е оцелял, защото се е смял!
Няма коментари:
Публикуване на коментар