ТИ

Ти идваш с болката,

със самотата,

с мъката голяма

в гърдите ми

стаена.

А сега стоиш измамно

примирена,

жалка…

И нямаш цвят

и мирис нямаш,

и си толкоз малка 

в този свят,

а сякаш

като стомана си

калена.

И чиста си

като водата,

като въздуха

прозрачна,

мощна -

като светлината,

волна -

като свободата…

Повикам ли те,

мигом идваш горда,

дори неканена пристъпваш…

И сега стоиш 

измамно примирена,

изчакваш търпеливо

в тишината, 

да ме изслушаш,

да излея си душата.

Глава да вдигна,

леко да премигна,

а ти спокойна,

да се отрониш - 

мокра, наедряла, знойна…

Ти,

Сълзата.

май 2014