Моля, всички лични карти за проверка!

Преди няколко месеца в Ихтиман ромката леля Траянка среща свои познати от кюстендилската махала и споделя, че й е мъчно за родното място, че иска да се прибере, но няма пари. От уста на уста хаберът стига до дъщеря й Роза, която повече от 15 години не е виждала майка си. Решава да я открие и да я прибере при себе си...
Някой казва да я търси във Видин. Роза се свързва с тамошната рода - казват: "Тука я нема". Какво да прави, чуди се дъщерята, но на помощ идва махаленска информационна агенция. Новината била, че Траянка трябва да е във Велинград. Роза вдига съпруга си Димо, наемат лека кола и тръгват да обикалят махалите на Велинград. Нанай (няма) такава жена. Казват им да пробват в Ихтиман. И те поемат нататък. Отиват в циганската махала, питат, разпитват - нищо. Случайно срещат някаква позната, която им казва, че Траянка живее в града. "Сред българи живее с дядо Слави, който е майстор на такива звънци, каде се слагат на агнета". Питат тук, питат там, най-после я откриват. Прегръдки, целувки, сълзи. Траянка, като видяла дъщеря си и зет си, решила да си тръгне с тях за Кюстендил. Роза казала да си вземе личната карта. "Немам" - отговорила майката. "Как така немаш?" - учудила се щерката. "Язека от 30 години и повече немам такава карта! - признала Траянка. - Некога имах паспорт, ама това беше многу одавна". Кво да правят? Качват я на колата и си я прибират. Димо почнал да се чуди и да се мае какво да прави - тъщата нямала нито акт за раждане, нито си знаела ЕГН-то, нямала адресна регистрация, за личен лекар да не говорим. Нищо нямала по което да личи, че е жив човек. Неграмотна, болнава и не говори добре български. Знае само, че е родена през 1946 година. Един път казвала, че има шест деца. След това - седем. Не помнела през кои години ги е раждала. Отдавна не ги е виждала и им бъркала имената. Не знаела кое къде живее. Според Роза майка й е родила общо десет деца. Тя е третото поред и първо от втория мъж на Траянка.

На другия ден, след като се прибирали в Кюстендил, Димо отива при кметския наместник Стефан Лазаров и му разказва всичко от игла до конец. Стефан е симпатяга, винаги готов да помогне, врял е и е кипял в какви ли не работи, но се хванал за главата.

- Такова чудо не бях виждал. Не вярвах, че човек може да живее толкова години без документ за самоличност. Помагал съм на какви ли не хора, имал съм какви ли не случаи. Но от туй чудо направо ми настръхна косата.

Завел я в общината, после в полицията, от врата на врата, от гише на гише. Успяват да открият ЕГН-то. Шибват и една глоба, но вадят акт за раждане. Оправят и адресната регистрация, написват молба за лична карта. -В понеделник, че е готова - радва се Траянка. Говори ми на завален българо-цигански, разбира ме се с помощта на Роза и Димо. Тя е може би единствената жителка на страната, която досега не е гласувала на избори.

- Е, па да - по изборите даваха пари, а на мен не дадоха. Немала лична карта, затова не гласувала - признава си тя.

Не си спомня да е получавала детски надбавки за децата. Социални помощи - също. По време на раждане в болниците никой не е търсил нито паспорт преди, нито лична карта след това. Никога не е имала личен лекар, но в Ихтиман, когато не била добре "одим на дофторо, он ми мери на това...на кръвното" - разказва ромката.

През времената, когато във влаковете редовно се проверяваха паспортите на пътуващите, Траянка спокойно се е придвижвала нагоре-надолу без документ за самоличност. “Искат паспорт – нема паспорт, свалят на гара, качва се на друг влак и пътува”.

Траянка е родила десет деца от трима мъже. С нито един от тях не е имала граждански брак. От първия мъж в Петрич има две деца. От втория в Радомир – шест. От третия в Асеновград – две, от които едното е починало като бебе. Роза е от “втория брак” на Траянка. Вторият мъж Васил е приел и отгледал като свои и двете деца на Траянка от петричкия мъж. Докато имала паспорт, тя работила от време на време в консервени фабрики. Той като хамалин на гарата, а след това като товарач на камион към бившата “Търговия”. Обичал да си попийва.
В махалите, когато някой почине, вечерта се събират хора – близки, роднини, комшии. Палят огън на двора или на улицата и цяла нощ седят около него. По този начин почитат мъртвия. Семейството на починалия раздава за Бог да прости локум, сладки, семки, цигари, ракия… Та на една такава сбирка Васил сръбнал повечко. Прибрал се в зори, изпил една лимонада, казал че му е студено и си легнал. Около обяд Траянка започнала да го буди. “Да стане да обедва. Викам, викам, а он умрел”. Починал млад на 37 години. Траянка казва, че са му сложили в чашата с ракия пепел от цигара. “Правиха му утопция и казаха, че е отровен, ама нали имаше кумунизъм и си траяха хората”.
Останала сама, тя дала част от децата по домове в страната. При нея останали три, сред които и Роза. След това се задомила в Асеновград. Но попаднала на лош човек, който я биел редовно. Родила още две деца. Едното починало. След време Роза се оженила за Димо и поканила майка си на сватба. Асеновградският мъж обаче не пуснал Траянка да отиде на сватбата на дъщеря си. Плакала, но преглътнала и това. Боят продължил, тя не издържала, оставила другото дете да го гледа бащата и тръгнала за Кюстендил. Но се озовала във Велинград. Поживяла и там няколко години без адресна регистрация и лична карта. Хранила се като събирала вторични суровини, спяла при познати. След това пътят и минал през Видин и накрая се установила в Ихтиман. Хванала се овчарка при някакъв старец. Живеела при него. Гледала му овцете, той и давал подслон и храна. Друго не и трябвало. Но добрия човечец предал Богу дух, синовете му поели бизнеса и я изгонили. Пак останала на улицата. Тогава се появил последния мъж на Траянка – дядо Слави, суров влашки циганин. Нанесли се в порутена сграда в града, която е “очуждена и требе да се бутне” и заживели заедно. - Он прави звонци за ягнетата, оди на пазаро и ги продава. Я обикалям по градо, сабирам отпадаци и те така живеем – казва Траянка – Нема пенция, нема помощ.

"Тъщата на 61 години, вече е нов човек. Истински европеец. Има чисто нова лична евро-карта, с която може да пътува в страните от Европейския съюз, евро-ЕГН, евро-адресна регистрация. Скоро ще има и личен евро-лекар" – шегува се Димо.
Той и Роза мислят вече да не я пускат никъде. Да не вземе сега да се загуби по Европата, че тогава трудно ще я намерят. И скъпо ще им излезе. Споделят, че ще открият и другите деца и ще ги поканят на гости. Роза, която е на 36 години, знае някои от братята и сестрите си в кои градове живеят, какво работят. От тях ще разбере за останалите. Най-голямата сестра Фидана, от първия мъж на Траянка, трябва да е на 42 години. Вальо – около 40-те и така до най-малкото.
А Траянка вече не мисли да се връща при дядо Слави. И той и посягал, удрял я с юмруци по бъбреците. Ще живее при Роза и ще чака да се съберат децата й, за да ги види.
Ако е решил Господ!