От пет години пътувам почти всеки ден от Кюстендил до София, защото там работя. През зимата впечатлява непочистения път оттатък Конявската планина - от местността "Стражата" надолу, почти до село Извор. Миналата седмица, въпреки заледения път и колоната закъсали и ударили се автомобили, успях да премина без произшествия. Разминах се само със страх. Днес, обаче, бях пряк участник в неприятното събитие. Тръгнах от Кюстендил нарочно по-късно към 10.00 часа, като се надявах дотогава да е почистен пътя. Минах покрай село Коняво и заизкачвах планината. Браво, казах си наум, пътя е добър. Стигнах до "Стражата" и веднага стана ясно, че надолу не ме очаква нищо добро. Усетих, че карам върху лед, включих на втора скорост и бавно заспусках. След мен имаше друг лек автомобил, който също уби скоростта. Така един след друг стигнахме до втория завой, където изкачваща се лада се беше забила в снега отдясно. Като навлязох в завоя, без да употребявам газ или спирачка, автомобила ми "тръгна" сам и навлезе в насрещната лента. Опитах да се върна, като извих волана вдясно, но колата беше неуправляема. За да избегна удара в ладата, извих пълен ляв и се забих в снега на 3-4 метра от соцвозилото. Автомоболът зад мен също тръгна по моя път и предприе същите стъпки. Шофьорът още не беше излязал от колата, когато друг лек автомобил като шейна стигна до нас и просто спря в задницата на моя. Автобус по линията София - Кюстендил се опита да ни заобиколи, поднесе и хлъзгайки се странично се опря в моя и в ладата. Два снегорина от радомирска фирма за почистване се озоваха на мястото, решиха да помогнат, но и те се превърнаха в шейни. Опита се да премине и джип 4х4, с македонска регистрация, който спря, опрян в единия от снегорините. И така десетки автомобили от двете посоки се оказаха в капана на фирмата, която е задължена да почиства участъка. Благодарение на ниската скорост, с която се движеха всички участници в инцидента, не се стигна до по-лоши последици. Всички се разминаха с охлузване на боя, с леко изкривяване на ламарини, със страх и нерви. Дошлите по-късно полицай споделиха, че трябва да се предяви колективен иск от всички пострадали пред фирмата, която получава пари, а при всеки снеговалеж на това място се стига до инциденти. След повече от час се появиха и колите, които започнаха да опесъчават. С взаимна помощ си изблъскахме колите от снега и всеки пое по пътя си, радостен че се е отървал с "малкия дявол" и забравяйки за колективния иск. Данъци, такси, винетки, застраховки и какво ли не плащаме, а в замяна си чупим колите по лошите кюстендилски пътища и се превръщаме в скиори, които не знаят до къде ще стигнат. Аз знам само, че не стигнах до работата си. Утре ще опитам пак! Ако е почистено!
Няма коментари:
Публикуване на коментар