Пътувам непрекъснато из страната и имам впечатления от така наречената ни републиканска пътна мрежа и органите, контролиращи по пътя. Тук ще споделя част от тях.
Дупка до дупка
От години огромни дупки, някои от тях дълбоки две педи, дебнат шофьорите по пътя между Дупница и Самоков. Има ги не само отстрани в двете посоки на пътното платно, но и по средата. Те се намират в правия участък от разклона за Белчин бани, почти до входа на “Бялата порта на Рила”, както е изписано по транспарантите за Самоков. А това е пътят по който се минава за Боровец и Пловдив. Туристи и пътници от Гърция, Македония, Сърбия и цяла югозападна България, преминаващи за първи път са изложени на риск, поради непознаването на пътя. Опасно е през нощта при разминаване с насрещно движещи се автомобили. Тогава видимостта е ограничена и дупките се забелязват, когато вече е късно за реакция. Но най-опасно е при дъжд – тогава въобще не се виждат и разчиташ на единствено на късмет си. Дали ще се завърне някой турист, пътуващ към известния ни курорт, който е разбил предницата на автомобила си?
Преди три години на същия път имах нещастието да усетя “тръпката” от минаване през такава дупка. Не се движехме с висока скорост, но ямичката изкочи ненадейно. Благодарение на опитността на шофьора не се стигна до трагичен инцидент. Водача трябваше да избере – да избегне дупката, като мине в насрещното движение, а оттам идваше камион, или да мине през нея. Избра второто. Предна дясна гума хлътна в кратера и се спука, шофьора успя да овладее лекия автомобил и спря. Гумата вече беше разкъсана, а скъпата алуминиева джанта счупена. “Да повикаме КАТ, да съставят протокол, нали има застраховка.“ - предложих на водача. “Да, бе, вместо протокол ще ми направят акт за несъобразена скорост” – беше отговора. Пътуващите се разминахме с уплаха, а шофьора се бръкна в джоба за непредвидените разходи - освен гума и джанта подмени шарнир, носач и накрайник.
Наскоро пак минах по този път – положението е същото. Има кръпки и личи, че част от тях са запълвани, но са се отворили доста нови.
Пред мен караше тир, зад мен лек автомобил. В един момент автомобилът отзад подаде мигач и тръгна да изпреварва. Мина покрай мен и точно в този момент тира, без предупреждение рязко мина в лявото платно и изкочи на пътя на изпреварващия. Лекия автомобил наби спирачки, аз също. Причината за реакцията на тираджията се оказа огромна дупка, заемаща почти половината от лентата за движение.
По-лош път от този участък съм минавал само между градовете Кнежа и Червен бряг. Ако тези градове се намират в бедния северозападнал регион на страната, то пътя за Самоков води до един от най-видните ни зимни курорти и до втория по големина български град Пловдив.
Свикнах вече с неравностите по улиците в населените места и сам си поемам разходите по ремонтите на автомобила. Но кратерите на пътя ми идват в повече. Няколко пъти в София влизах в такива – късах гуми, изкривявах джанти, псувах като всеки нормален българин и пак си плащах.
Иначе контролните органи стриктно следят дали имаме задължителна застраховка, винетка, годишен преглед, платен данък, заверени пожарогасител и газова уредба, светлоотразителна жилетка, триъгълник и аптечка. През няколко години ни задължават да сменяме табелите с регистрационните номера на автомобилите, което води и до смяна на талоните. Първо табелите бяха жълти, след това с флага на България, предпоследните с флага на Европейския съюз. Последните сигурно ще бъдат със защита против фалшифициране. Така е, защото сме в евросъюза, ни убеждават. Но изглежда всичко е за събиране на пари. Което е друга тема.
Щом станахме европейци, защо пътищата ни не са европейски? Защо в съседна Гърция дори между овощните градини пътищата са по-добри от нашите първокласни? А там все още табелите с номерата на автомобилите им са разнообразни и не според евроизискванията.
Органи/зацията на пътя
Повечето колеги споделят, че целта на органите на пътя е само една - паричната санкция. В моята 25-годишна шофьорска практика винаги съм се съобразявал със състоянието на автомобила и пътя, атмосферните условия, другите участници в движението. И не заради катаджиите, а заради моята и на околните безопасност. Но не съм попадал на представител на реда, който да ме спре и да ме предупреди за опасност на пътя. Несериозно е, когато се крият в храстите покрай пътя, изкачат от тях като партизани и задъхано казват: “Вземете си документите и елате при колегата!”. Колегата с усмивка на лице ти показва апарата, че си превишил разрешената скорост и следва акт, но “Айде от нас да мине, че пишеме фиш”. С това се изчерпва присъствието им на пътя. Не е важно дали има предпоставка за пътно-транспортно произшествие. Важно е да се изпълни дневната норма от написани актове и фишове. Или пък да се изкара една “почерпка”. Което не ме кара да имам респект от органа, нито да се поправям, а да псувам хамалски.
Пътните знаци, забраняващи движението със скорост над 40 километра, ги има под път и над път. Никой от нас не ги спазва, защото те си стоят от осемдесетте години на миналия век. А там където е необходимо да има - някой да те предупреди и предпази от опасност, застрашаваща живота ти - няма никой и нищо. Няма поне и табела с надпис – “внимание! много дупки на пътя!”, какъвто е този към Самоков.
Вина за жертвите на пътя носят органите, които издават удостоверения за управление по втория начин. Злополуките на пътя ще намалеят значително, ако се изземат купените книжки от неправоспособните водачи и се спре покупко-продажбата. Когато се отнемат книжки за дълъг период на всеки водач, употребил алкохол, независимо от промилите. Когато контролните органи на пътя покажат, че са там, не само да спират и глобяват, но и да ни предпазват. Когато започнат да мерят с еднакъв аршин водачите на евтини возила и на луксозни такива. Когато ние шофьорите спрем да ги псуваме и осъзнаем, че те са на пътя, за да ни помогнат. И когато пътищата ни придобият европейски вид.
И накрая към отговорните за първокласния път Дупница - Самоков - колко автомобила трябва да се счупят, колко хора да се стресират или загинат, за да се сетите да поемете задълженията си. Все пак ние ви плащаме за това.
вестник "СЕДЕМ", август 2009
П.п. Това се случи през август 2009 г. Около месец след публикацията на статията във вестник „Седем” минах по същия път. Дупките бяха запълнени. Ако ви се наложи пътуване по този маршрут сега през февруари 2010, моля внимавайте – дупките пак ни се „усмихват”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар