Димитър Томов, председател на „България за всички”: Професорската партия не е маша в ръцете на когото и да било

Димитър Томов е роден на 29 октомври 1957 г. в Павликени. Завършва българска филология във Факултета по славянски филологии и право в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Десет години е бил зам. главен редактор на в. “Софийски университет”. От декември 1989 г. е директор на Университетското издателство “Св. Климент Охридски”. Членува в Съюза на българските писатели. Автор е на книгите “Животът продължава”, “Българската книжовна школа”, “Пришелецът”, “Безкрайният катун. Цигански работи”, „Трусове на любовта”, “Пътища”. Най-новата му книга е „Нос Павликени”. За сборника с разкази “Безкрайният катун. Цигански работи” през 2004 г. получава наградата „Николай Хайтов“. Женен, с три деца.


- Необходима ли е на този етап нова политическа структура в страната?
 
- Не знам точно на кой етап сме, но последните 20 години показват, че така нареченият политически елит доведе държавата до това, което сме в момента – ниска раждаемост, висока смъртност – на първо място сме в Европа, нито един национален въпрос не е решен, нито във външната, нито във вътрешната политика, срив в икономиката, в образованието, в социалната работа, здравеопазването... Затова ние, създателите на партия „България за всички”, се явяваме като алтернатива на всичко това. Нашата алтернатива не е "против", а "за" българите, които милеят за държавата си, за себе си, за рода си, да се обединят и вземат съдбата в свои ръце. Нищо повече. Видя се, че за 20 години леви, десни, центристи, либерали, демократи, всякакви се изредиха и се намираме на този хал. Ние сме партията на интелигентните, на умните хора в България. А те не са само в университетите и академията на науките, а сред всички професии, сред всички слоеве на населението и етнически групи – роми, турци, арменци, евреи.

- Мислите ли, че хората ще ви повярват? За тях вашата партия е поредната, която цели да вземе властта и да се облагодетелства.
- За мен хората не са тъмна, неясна маса. Всеки човек е незаменим. Аз съм писател и имам един разказ, в който казвам, че всеки човек е незаменим както отпечатъкът на неговия пръст. На планетата има няколко милиарда души и отпечатъкът на всеки един човек е неповторим. Всеки човек има глава на раменете си и характер, който е незаменимият отпечатък на неговата душевност и затова ние се обръщаме към всеки един незаменим български гражданин. А когато той е структуриран и му е дадена възможност чрез политика да въздейства в управлението, това вече става една сериозна сила, която може да промени това статукво, налагащо се от 20 години. Болно е, че ние изчезваме като народ, като култура, като икономика и като отпечатък върху европейската карта.

- Имате ли ясна представа какво трябва да се промени, какво приоритетно да се разреши?
- Разбира се, че имаме ясна представа. Ако нямахме, нямаше да тръгнем. Водачите на тази партия са предимно хора професори, учени, писатели – духовните водачи на нацията. Ние имаме представа какво трябва да се направи - максимално образоване на българският народ! С всичките етнически групи, които са включени в него - ромите, турците и всички останали. Второ - икономическа заетост, икономически просперитет, който почива на съответната степен на квалификация на отделния човек. Няма вече прости професии. И овчарят, и този, който има мандра, трябва да работят с компютър, трябва да отчитат своята продукция, трябва да участват в един процес било за производство, било за интеграция с ЕС или световната икономическа система, която не предполага прости хора, а предполага определена степен на образованост. Така че трудовата заетост не е просто да хванеш мотиката, да копаеш цял ден и да вземеш 20 лева в края на деня. Трето - изключително здравословен, основан изцяло на българските традиции, модел на развитието на обществото, който на Запад е наричан „консервативен модел”. Това означава – традиционни семейни ценности, семеен морал, децата да уважават родителите си и дядовците си, бабите си, а пък те да се грижат за подрастващите. У нас е страшно разрушаването на връзката между поколенията. И тук ние предлагаме един консервативен модел на развитието на обществото, да може, когато се роди едно дете в България, да е ясно, че то ще получи съответния образователен ценз, съответната професионална реализация. И то ще може там, където се е родило, там да се реализира. Защото в противен случай ние изчезваме от картата на света, не само на Европа.

- Вашата професорска партия не се ли появява твърде късно на политическата сцена?
- От гледна точка на историята не знам какво значи рано или късно. Някой казват, че късно сме се освободили от османско иго. 500 години не е имало българска държава. Но последните 130 години от развитието на България са белязани от огромни геополитически трусове, военни въоръжени, стълкновения, особено през 20-и век. В този смисъл не мога да кажа спрямо историческите периоди за ранност или закъснялост нашата партия късно ли се появява или рано. 20 години са едно премигване в човешката история, те са нищо! Но все пак сме дозрели да се самоорганизираме, значи му е дошло времето. Не знам дали е закъсняло или е изпреварващо. Мисля, че му е дошло времето.

- Имате ли нещо общо с евентуален политически проект на президента?
- Нищо общо нямаме с проекта на президента, защото аз не съм видял президента да представя проект. Ако някой представи, в това число и президентът, свой проект, ще отговоря дали сме част от него или не сме. Засега не сме част от ничий план. Това ще ви помоля да остане за финала – представете си учените от Софийския университет маша в ръцете на когото и да било. Нито на президент не могат да бъдат, нито на министър-председател. Професорите от СУ са институция със 123-годишно съществуване, имат глави на раменете си и мислят с тях. Те не могат никога да бъдат използвани за никакви политически или други интереси.


вестник "Новинар", 13.08.2010