Репортажи, интервюта, размисли, видели бял свят на страниците на вестниците "Поглед", "Класа",
"Новинар", "Дром Дромендар", "Седем", списанията "О Рома" и "Обектив".
Тук е мястото да благодаря на Валери Найденов, който ми даде шанс.

вторник, 31 август 2010 г.

Арменка се отказа от баварец заради циганин

"Избирай - ново БМВ или циганина", предлага майката, убедена, че дъщеря й ще предпочете бавареца. Но… ударила на камък




Напоследък в страната ни често се срещат смесени бракове на хора от различни етноси. Има такива между българи и роми, роми и руснаци, турци и българи, турци и роми, каракачани и българи и какви ли не още. Бяла лястовица обаче се оказват браковете между арменци и роми. Били несъвместими. Е, аз я видях тази бяла лястовица.
Семейство Атанасови живеят в Хасково. Преди време Митко, мой приятел, първо ме запозна с Росен, който скоро се беше върнал от гурбет - работил в Испания, в Палма де Майорка. По пътя Пловдив-Хасково колите ни се застигнаха и Митко позна неговата. Свирнах с клаксона, чукнах с фаровете и той спря. “Брей, голям българин”, си казах, когато го видях в цял ръст. Голям, в пълния смисъл на думата, едър. Комарите обаче ни атакуваха веднага, след като отворихме вратите на колите. Набързо Митко и Росен си казаха по две-три думи и Росен предложи:
- Хайде да бягаме оттук. Ще ви чакам в Хасково, на автобусната спирка при “Замъка”. Ей, да не ме подминете.
Запали колата и отцепи. Ние също. След минути в апартамента ни посрещна съпругата му Марияна и се превърнахме в техни гости. Стопанката подреди масата, сервира вечеря, хапнахме и се заговорихме... И едва тогава разбрах, че Росен е ром, а Марияна - арменка. За първи път попадах на такъв тип смесено семейство. А те непрекъснато се шегуваха с произхода си, с трудностите, през които са минали, за да бъдат заедно. От една страна – неговите родители не искали снаха арменка. От друга – нейните не искали и да чуят за зет циганин.
- Три години бяхме приятели. Доста време излизахме, преди да се оженим – усмихната поде Марияна. - Когато казах на нашите, че излизам с него и сме сериозни приятели, реагираха доста остро. Казаха, че той не е за мен, били сме от различни нации, най-добре да се омъжа за арменец. Но аз какво да правя, като вместо арменец срещнах Росен. И се радвам, че срещнах човек, с когото се разбирам така добре. Да, трябваше да се преборим за нашата връзка.
- Я кажи за предложението на вашите, кажи за БМВ-то – смеейки се, се включи Росен и без да дочака, продължи: – Майката на Марияна й направила такава оферта – ако се откаже от мен, циганина, ще й купи чисто ново БМВ. Кажи, така ли беше?
- Е, така беше...Но едва ли човек може да се замени с някаква вещ... Може би в стремежа си да ме откъснат... Опитаха, но... Абе много е лесно да прекъснеш с някого, ако ти е безразличен. А когато имаш чувства към определен човек, не може така да се прекъсне. Всеки в живота си е имал не една връзка и когато нещата не вървят, е естествено да се прекъсне. В нашия случай обаче нямаше смисъл от такова прекъсване. От ден на ден, от година на година виждах, че си заслужава да бъдем заедно.
Приятелки и колежки на Марияна също не остават безучастни и я съветват да го зареже: "Ти добре ли си - да живееш като циганите и да народиш дузина циганчета?" Присмиват се – малко ли мъже има, та избра тъкмо този. Други я гледат пренебрежително. Родителите й, когато разбират, че дори и с предложението за любимата й марка кола няма да я спрат, променят завещанието, в което тя трябва да наследи бащината къща. Но и това не променило решението й. Тя твърдо отстоявала избраника на сърцето си.
Циганите също роптаели – която и друга да е, но да си е от нашата кръв. Момчето ни е добро, учи за висшист. Каква е тая арменка, дето му е взела акъла? Росен по-лесно се справил с тях, нали е мъж, но и те били против. И въпреки всичко младите се оженили.
- В началото мислех, че няма да има разбирателство между нас, но не беше така. Те много добре се отнасяха към мен, помагаха ми. Докато бяха живи, много добре се разбирахме. Пряка дума не сме си казали – откровеничи Марияна.
- След това и аз нямах проблеми с нейните родители. Значи важно е да устоиш на несъгласията в началото. След това всичко си идва на мястото. Покажеш ли човещина, те приемат човешки – допълва Росен.
Марияна сега е на 40 години. Първо завършила медицински полувисш институт и работила 12 години като медицинска сестра. На 22 години среща Росен, след това създали семейство, родило им се дете. По това време решила да смени професията си, изкарала висше - социални дейности, и сега работи в социален патронаж. През свободното си време пее в арменския хор “Гомидас” в Хасково.
Росен също е образован - завършил икономика, но както се шегува: “Като всеки циганин не се задоволих и сега уча политология”. Той не е единственият висшист в рода си – има и други братовчеди с такова образование. Работил във фондация по проекти за десегрегацията на ромските училища, по превенция за СПИН, участвал е в листа за общински съветник. След това решил да изпробва късмета си навън и заминал за Испания като строител.
- Ами в чужбина не две висшета, а сто и две да има човек, пак работи обща работа – казва той. - Сега очаквам да започна работа тук като финансов консултант в една голяма застрахователна фирма.
Синът им Йосиф ще бъде в седми клас, но изглежда по-голям за възрастта си. Кръстен е на бащата на Росен. Говори се, че от смесени бракове се раждат хубави и умни деца. Йосиф не е изключение. Хубаво дете, с големи пъстри очи. Отличен ученик, тренира плуване, баскетбол, свири на китара, добър е с компютрите.
Не знае ромски, разбира малко арменски, но му е доста трудно да говори.
- В къщи говорим на български. А е хубаво да ги знае езиците, защото всеки език е богатство. Аз обвинявам себе си, че не отделям време за това – упреква се майката.
Какво е повече – ромче или арменче?
- По законите на генетиката половината е ромче, половината арменче. Но той си се определя като българче.
Росен е израснал в смесена махала сред българи, роми, турци, арменци. След това родителите му купили апартамента, в който живеят сега. Споделя, че ако беше израснал в класическа ромска махала, тип гето, може би животът му щеше да бъде съвсем различен. Разбиранията му също щяха да са други – по-ограничени. За образование пък да не говорим. Тогава едва ли би имал шанса да свърже живота си с Марияна. Убеден е, че когато децата растат заедно, общуват от малки, сприятеляват се, след това няма значение кой какъв е. Има значение що за човек е. Затова е работил и по този проект за десегрегация на ромските училища.
- Там, в махленското училище, учат само ромчета и когато завършат и излязат “навън”, извън махалата, им е трудно да се приспособят. Чувстват се чужди. А и останалите деца не могат да ги приемат и ги отблъскват – казва с болка той.
В началото, сменя темата Росен, съседите разбрали, че в блока им живеят цигани. Да, ама по нищо не се разбирало кои са. Не смеели и да питат. След това научили, че само един от семейството е ром, но пак не се знаело кой е. С времето се поопознали, започнали да общуват, да си ходят на гости и най-накрая попитали Марияна тя ли е циганката.
- Ами да, щото аз съм по-мургава от него – смее се тя. – Но освен нашия брак с Росен, смесени бракове имат брат му – с рускиня, и братовчед му с туркиня. Но нашият си е най-екзотичен и може би единствен в България.
В нашата страна трудно се срещат подобни смесени бракове. Повечето търсят връзка с хора от техния етнос, от тяхната си черга.
Според нея е имало, има и ще има млади хора от различни етноси, които се харесват, сприятеляват се и се обичат, но ги е страх да предприемат стъпката да заживеят заедно. Заради това, че другия не е от неговия етнос, заради неодобрения от родители, близки, приятели. Какво би им казала? Да следват желанията си. И да слушат сърцето си. Както се чувстват най-добре, така да живеят. Няма никаква гаранция, че когато избраникът е от техния си етнос, ще се разбират добре в съвместния им живот. А това е най-важното – да се разбират. Във всяко семейство възникват проблеми, но когато има обич и разбирателство, те не се задълбочават, а се разрешават. Ако тя сега се върне назад във времето, пак би избрала Росен за свой съпруг и баща на детето си. Защото е добър, умен, възпитан, интелигентен, внимателен… Това би го казала всяка жена за съпруга си – контрирам.
- Е, не е така. Защото имам приятелки, чиито мъже не заслужават да спят не на терасата и пред входната врата, ами дори и на двора.
Митко ми напомни, че трябва да тръгваме. Станахме. Минаваше полунощ. На излизане подхвърлих на домакините, че ще напиша всичко за тях във вестник. Те се засмяха: “Пиши, където искаш, няма проблем. Само не преиначавай думите ни”. Разделихме се като приятели, които се познават отдавна.

"НОВИНАР", 31 август 2010

 

 

Няма коментари: