Валери Леков - човекът между два свята, който отказва да бъде клише

На всяко място през което Валери минава,  някое дете за първи път чува история, която може да промени живота му.

Албена Трифонова

Вдъхновение

Вдъхновение

Вдъхновение

10.02.26 г.

Валери Леков е журналист, радиоводещ, човек от ефира на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. Историята му обаче започва много преди микрофона.

Валери израства в ромската махала на Кюстендил. Детство, белязано от лишения и несигурност. Родителите му се разделят рано, отглеждат го баба и дядо. Животът започва не с въпроса „какъв ще станеш“, а с „как ще оцелеем“. В такава среда бъдещето рядко е тема на разговор.

Промяната идва от читалището в махалата. Там Валери за първи път среща изкуството. Театрална група, книги, професионални учители. Хора, които не го гледат като „дете от махалата“, а като дете с потенциал. Понякога върви пеша, само и само да отиде на репетиции, защото няма пари за билет. Не защото някой го кара, а защото има вътрешна потребност да е там.

Дава си сметка, че всеки, който е минал през вратата на това читалище, е станал по-различен. Не задължително по-успял. А по-осъзнат. По-четящ. По-свободен в мисленето си.

Валери не крие, че се чувства като човек от два свята - нито напълно тук, нито напълно там. В махалата е „онзи, дето много чете“. Извън нея - „онзи от махалата“. Винаги леко встрани и с усещането, че трябва да полагаш двойно повече усилия, за да бъдеш приет за равен. Това усещане не си отива, дори когато имаш микрофон. С времето обаче се превръща в двигател.

В предаването си по програма „Христо Ботев“ на БНР,  Валери не стои зад микрофона като наблюдател от разстояние. Той пътува. Обикаля села, читалища, малки общности. Дава глас на хората, които медиите забелязват само при трагедия. За него това не е журналистически похват, а избор - да показва живота такъв, какъвто е, без да го украсява и без да търси сензация.

Там, извън студиото, радиото се превръща в разговор очи в очи. В разказ за пътя, за избора, за това как образованието не променя човека изведнъж, но му дава стълба, по която може  да изкачи стъпалата едно по едно. Децата усещат, че срещу тях стои човек, който е минал по подобен път и го споделя, за да им покаже, че всичко е възможно и пътят им зависи от тях самите.

Валери е режисьор по образование, но мечтае да стане актьор. Въпреки че не завършва НАТФИЗ, може да бъде видян в редица български филми, включително във филми на Стефан Командарев. Като реакция към начина, по който ромите са представяни в българското кино като лошите - крадци, лъжци, второстепенни персонажи без вътрешен свят - Валери влиза и в ролята на сценарист. Целта му е да извади този образ от стереотипите.

Точно срещу това застава документалният филм „Ром Кихот“. Заглавието не е случайно. То идва от сатирично стихотворение на Валери, но се превръща и в символ на човек, който се бори срещу вятърни мелници като предразсъдъците, клишетата и страха от „другия“.

Филмът не идеализира и не прикрива проблемите. Той показва хората с техните грешки, противоречия, избори и надежди. Без етнически етикети и с цялата сложност на реалния живот.

За Валери киното е начин да си върне разказа. Да каже: „Ние не сме това, което сте свикнали да виждате на екрана.“ Злото не е етническа черта, а човешка слабост. Доброто не е изключение, а възможност. А историите имат силата да променят гледни точки по-дълбоко от всеки урок.

В разказите му неизбежно присъства темата за смисъла и за следата която човек оставя след себе си. Ако махнем професията и ефира, остава човек, който живее между два свята и не отрича нито един от тях. Човек, който е минал през оцеляването, но е стигнал до смисъла. И който използва гласа си, за да разкаже истории, които иначе биха останали нечии „вятърни мелници“. И на всяко място през което Валери минава,  някое дете за първи път чува история, която може да промени живота му.

https://www.provincia.bg/stories/valeri-lekov?fbclid=IwY2xjawP78LZleHRuA2FlbQIxMQBzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyAAEeupoE_QSia1vYQ-96Qvf97Zq7xduCNb-MdigNpL_Mm6f_fnhDV8FTZrPGuSI_aem_fL7vL6clzQtQ0_hLSC-VaQ