Репортажи, интервюта, размисли, видели бял свят на страниците на вестниците "Поглед", "Класа",
"Новинар", "Дром Дромендар", "Седем", списанията "О Рома" и "Обектив".
Тук е мястото да благодаря на Валери Найденов, който ми даде шанс.

четвъртък, 19 март 2009 г.

Дафине - от рода на Медичите


История за благородници, митове и цигани



За нея знаех само, че е художник, който се вдъхновява от ромите и рисува само тях. Чухме се по телефона: “Когато решите елате, аз съм си в къщи” – кратко отговори тя. На следващия ден се озовах в Благоевград. В дома на Дафина - Дафне, или Графинята, както я наричат в родния й град. Родена е преди 63 години. На 21 среща Лоренцо Ленци и заминава за Италия, където става известна с многобройните си изложби. Живее в Болоня 34 години и след смъртта на съпруга си, през 2003-а, се завръща в родината. Преди три години в зала “София” на Столична библиотека прави първата си изложба в страната ни, като показва 28 живописни платна на любимата си “мургава” тематика. “Рисувам от осемнайсетгодишна възраст. И рисувам непрекъснато ромите. Не ми омръзва, защото те са ми дадени от Бога... Пък и само тях мога да рисувам, защото съм първична като тях. Обичам около мен да има много хора и в моменти на щастие не мисля дали ще имам пари за утре или не. Аз съм българка, но с циганска душа.” – признава Дафина. Тя е с големи сини очи и говори с такава любов за хората, че очите й се навлажняват и стават като чист извор. Докато била в Италия помагала на много българи, отишли да припечелят някой лев там. Посрещала, изпращала, търсила им работа, когато трябвало носела храна, помагала с каквото може. В дома си приютявала всякакви пришълци. “Мъжът ми казваше, че съм превърнала къщата в Аврамов дом” – смее се тя. В хола на жилището й от огромни маслени платна, рисувани не с четка, а с пръсти, гледат мустакати цигани, красиви танцуващи девойки и деца, протегнали ръка за милостиня, Исус с малки деца, момиче с куче, цигани на маса, друга танцуваща девойка с дайре... Очите им са влажни като на авторката. А когато гледаш картините, усещаш някаква топлина. “Аз не ползвам нито модели, нито четки - фантазията и пръстите на ръцете ми ги заменят – споделя художничката и показва поредната картина - А ето това е циганска сватба. Още едно време, когато бях на 18 години, се женеха така, с шалварите. Ама цветове, ама красоти... Жалко, че си загубиха традицията. Сега станаха и те модерни, като другите... Е, интеграция! Хубаво е да се интегрираме като души, но обичаите трябва да си останат

Завършила аранжьорство в София и вместо да запише университет, среща Лоренцо Ленци, пламва любов и се оженили. Той работел като технолог по тютюните и по служба дошъл в родния й град. След това двамата заминават за Италия. Там тя започва работа в цветарския бизнес, а през свободното си време рисува любимите си роми. От брака им се родили двама сина. Умберто, големият син, работи и живее в Италия, а по-малкият Джовани е предпочел България. Живее и работи в София, но често отскача до Благоевград.
“Защо ви наричат Дафне и Графинята? – любопитствам. И от тук се започна нова история.

- "Дафне е псевдонимът ми. Според гръцката митология, тя е дъщеря на Бога на реката, която се е превърнала в лаврово дърво. Под това име правих изложбите си в Италия. А за Графинята имам много особена история. Аз, Пепеляшка, без да подозирам, попаднах в най-големия род на Западна Европа. Мъжът ми по нотариални актове е последния дук на Тоскана. През годините той от време на време повтаряше – аз съм граф. Не обръщах внимание, защото граф без графство е малко граф, нали? Обаче в древната ни къща имахме един герб, който изобразява бикова глава. След време тръгнах с този герб и името на мъжа ми и намерих един автор, свещеника дон Еудженио Гамурини. В неговата книга “Историческа генеалогия на благородническите семейства в Тоскана и Умбрия” от 1671 година открих цялата история. И оттам започнах да се интересувам и да се ровя в старите книги.” Благодарение на средновековната литература и след близо 20-годишен труд Дафне тръгва през столетията, преминава през ранното средновековие и стига до античността, където проблясва фамилното име Алии или Алиас. От този голям благороднически род, твърди тя, идват най-видните личности на Тоскана и Флоренция, дали принос за развитието на търговията, банковото дело, строителството, културата и накрая на италианската държавност. Произхождащи от далечните Алии са фамилиите Аци, Тедалди, Виздомини, Ленци и великите Медичи. Истинското фамилно име на последните е Марзики, но

те приели прякора Медичи и с него влезли в историята. Така тя установява, че съпругът й Лоренцо Ленци е от рода на Медичите и във вените на синовете и тече тяхната кръв.Но не спира дотук. Продължава по-усърдно да рови историята, да търси още факти в стари книги, да чете между редовете, да проучва и стига до нови открития.

Според проучванията й, описани на български и италиански език в излязлата през 1994 година нейна книга “Кажи си името”, с подзаглавие “Медичите тайни и загадки”, Алиите са дошли от стария тракийски, по-късно римски и византийски град Пауталия /днешния български град Кюстендил/, през осми век се установили в град Арецо. Древното име Пауталия или Пауталиас според нея идва от името на неговите основатели Алии /Алиас/ по времето на император Траян, когато вече е образувана държавата на българите и постепенно се разширявала територията й.

“През 789 година в земите край Пауталия се появява хан Кардам, начело на войска. Двадесет години по-късно градът и околностите му вече са включени в българската държава от сина му хан Крум. Споменавам тези факти, защото един от най-старите замъци на семейство Аци, намиращ се в местността Джоджи, се наричал “Български замък”. Същият замък е бил собственост и на Алиите. А Алиите идват от райони, които вече са били част от средновековна България. Смисълът, заложен в наименованието “Български замък”, аз тълкувам само по един начин: замък на онези, чиито деди дойдоха от земите на българите.” – пише в книгата си Графинята. За достоверност на тезата си, ми показва друга книга - “Северозападна Македония – исторически издирвания” на академик Йордан Иванов, отпечатана през 1906 година, в която пък пише, че император Юстиниян е роден в селището Таврезиум. Такова е било древното име на днешното село Таваличево, Кюстендилско. “Там е роден и неговият вуйчо – император Юстин. Всъщност тази част на света - Кюстендилско, е гнездото на всички императори и оттам е тръгнало цялото човечество”- твърди Дафне. Плод на дългогодишния й изследователски труд е и съставеното от нея родословно дърво на фамилиите Алии-Аци-Тедалди-Ленци-Марзики /Медичи/ от далечната 800 година насам, което също е включено в книгата. “Така е –

историята се пише от победителите

а те може би не искат България да е люлка на всичко това, което чухте. Затова западняците изкупват всяка намерена старинна вещ по нашите земи, която доказва моите твърдения. Трябваше да отида в Италия, за да разбера, че произходът на моя съпруг, граф Ленци, идва от днешен Кюстендил” – завършва разказа за Медичите Графиня Дафина Ленци.

Сядаме в кухнята, пием капучино и продължаваме да говорим за циганите. Тя е сигурна, че този народ може всичко да й разкаже. Защото е първичен и приказен. И за да бъде човек първичен, трябва да е изминал едно огромно страдание. “А те го живеят с векове.

Затова ги рисувам и ще продължа да го правя, защото искам хората да ги виждат и да знаят, че те са хубави, че ги има... - Големите сини очи на Дафне отново се превръщат в чисто изворче - Ако погледнете хубаво, аз рисувам танцуващи фигури, но в тях има тъга. Чувствам тъгата им и ме боли... А те могат много да ни дадат – имат техния фолклор, обичаи, техната затворена и непозната за нас култура... Имат много, но светът не обръща внимание. А трябва!”


Вестник "НОВИНАР", 17 януари 2009 година