Репортажи, интервюта, размисли, видели бял свят на страниците на вестниците "Поглед", "Класа",
"Новинар", "Дром Дромендар", "Седем", списанията "О Рома" и "Обектив".
Тук е мястото да благодаря на Валери Найденов, който ми даде шанс.

сряда, 20 ноември 2013 г.

Валери Леков: Няма ги вече старите мелници. По пътя се срещат само безделници


Валери Леков
Кадър от документалния филм ,,Ром Кихот”
Снимка: romaquixote.com
Актьор по душа, писател, журналист и човеколюбец по призвание. Може да бъде открит на сцената, където се чувства себе си, в широкото интернет пространство чрез следите на творбите си и с тембъра си в Българско национално радио. 
Валери Леков е сред онези пътуващи и търсещи хора, за които търсенето е въпрос на избор. Смел и дързък в провокациите си. Познават го в ромската махала в Кюстендил, а и не само там, със скечове, които сам измисля и реализира. Обича римите. Ромео и Жулиета в ромски вариант, Ром Кихот, чистачките и още хрумки са резултат от вдъхновението, което го преследва непрестанно. Не се крие под стряхата, когато навън вали. И в слънце, и в студ е готов да запали колата си, която сред поредния ремонт пак ще го отведе към приказното. Чувството му за хумор го пази от парещите лъчи и продължава да се бори с вятърните мелници. Творбите му са пропити с чиста истина, а изнесени на сцената като скечове са разсмивали препълнени салони с публика. 

Валери е чат от трупата ,,Атипън”, собственик на няколко кошера с пчели, а от скоро
Валери в радиото
Снимка: bnr.bg
стопанин и на кучето Арти. Живее в панелен блок, изпълнен с въздух на вълнение. Кой е Ром Кихот зад кадър и кой е Валери Леков във филма ,,Ром Кихот”, за който вече Ви разказахме в предна публикация

Кой е Ром Кихот извън лентата на филма? 

- Не знам кой е. И аз все го търся. Е, понякога го усещам около себе си – минава със своя Росинанд тихо, сякаш да не събуди чувствата у хората. Страх го е, защото знае, че хората не обичат да им се събуждат чувствата. Знам за него, че му е трудно да говори за себе си. Трудно е, защото не се познава достатъчно. Той е наясно, че другите, санчопанчовците, с които обикаля тук-таме, го познават много добре и разказват на този и онзи за него и неговите подвизи. Не че подвизите са големи – те все още са малки, обикновени като него. Та те, санчопанчовците, казват, че той се опитва да прави нещо – ту смешни стихове плете, ту нещо театър, ту радио, ту скечове, ту ..., абе, с една дума нищо! С това нищо увлича и други кихотовци, които не започват с ром! 

И с кои вятърни мелници се бори той? 

- Е, няма ги вече старите мелници. По пътя си среща само безделници! 

За къде пътува Ром Кихот? 

- Споделял е пред хора, че няма да пътува към Сатурн. България била негова родина и той ще си остане тук. 

За какво мечтае? 

- Със сигурност мечтае да вижда едни по-усмихнати и доволни от битието си хора, носители на положителна енергия. Иначе, другата енергия ще ни довърши! 

Колко цвята има дъгата, господин Кихот? 

- Чувал съм да казва, че дъгата е красива, защото в нея преливат различни цветове. Той не познава хора, които да не се радват и любуват на дъгата. Цветовете са толкова, колкото са етносите в страната ни - много. Защо тогава не сме дъга? 

Под какъв ъгъл гледа актьорът на вече готовия филм? Вие сте участвали в процеса на снимане - как се чувствате днес, когато продуктът е завършен? 

- Беше ми интересно, опитвах се да крада от занаята на онези двечки същества Нина и Петя (б. р. режисьорите на филма ,,Ром Кихот”). И ако трябва да бъда откровен, чувствам се три пъти щастлив. Единият път, защото филмът се получи и е различен от досегашните на мургава тематика. Вторият – че това бе добър дебютен филм на Петя и Нина. И последно – не всеки ден се правят филми за простосмъртни като мен. 

Какво Ви казаха Вашите близки и познати след премиерата? 

- Едни ме целунаха, други ми стиснаха ръка. По-близките казаха просто „Филмът се получи и е хубав”

А сега накъде?

- Е, не съм се взел на сериозно. Животът продължава, както преди филма, така и след него – работа, проблеми, оцеляване... 

Как се работи с Петя и Нина? 

- Приятелски. И с взаимно уважение! Благодаря на съдбата, че ме срещна с тях. На премиерата развълнувано казах нещо от рода на - ако има повече млади хора като тях, страната ни би изглеждала по-различна. Сега бих добавил – радостно е, че ги има тях. Значи, има надежда за едно по-добро утре. Обичам ги! И последно искам да се извиня на Шекспир за вмангасаряването на неговите Ромео и Жулиета и на Сервантес, естествено за ром, пардон, Дон Кихот!

Интервюто взе Яница Маринова
http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2013/10/blog-post_28.html
 

Няма коментари: